Ракът на дебелото черво е сред туморните заболявания с най – голяма честота сред населението в България.
За периодът 2015 – 2017 г. по данни на Националния Статистически Институт ракът на дебелото черво е на второ пъвро място по заболеваемост при мъжете и на трето, след меланомът и ракът на гърдата при жените.
Множество фактори оказват влияние върху неговото развитие, но най – често обвинявани са: нередовен начин на хранене, употребата на храни с ниско съдържание на фибри, употребата на прибори с тефлоново покритие, стресът.
Най – често ракът на дебелото черво се развива на базата на дегенерирал полип на дебелото черво.
Именно поради тази причина в много страни се извършва профилактика на това заболяване.
Единственият сигурен начин за оглед на дебелото черво е фиброколоноскопията.
Тя се извършва при гастроентеролог.
При установяване на диагноза „Рак на дебелото черво“ е необходима консултация с хирург за определяне на тактиката на лечение.
След преценка на предоперативният стадий на заболяването вашият хирург ще ви предложи оперативно лечение.
При тумори, локализирани в дясната част на дебелото черво (възходящо дебело черво) се извършва дясна хемоколектомия.
Дясна хемиколектомия:
Отстраняване на целият възходящ колон, част от тънкото черво (терминален илеум) и половината от напречното дебело черво (колон трансверзум).
Отстраняват се и лимфните възли около илеоцекалната артерия, дясната дебелочревна артерия, както и тези в мезото на червото.
Анастомозата (съединяването на двата края на червото) се извършва или с механични ушиватели (стаплери), или се шие на ръка с прекъснат или непрекъснат шев.
След остраняването на тази част на червото пациентите могат да водят съвсем нормлен живот. Може временно да се увеличи броят на дефекциите.
При тумори, локализирани в лявата част на дебелото черво се извършва лява хемиколектомия.
Лява хемиколектомия:
Отстраняване на половината от напречното дебело черво, цялото низходящо дебело черво и част от сигмоидното черво.
Остраняват се и лимфните възли около артерия мезентерика супериор и тези по мезото на червото (това, което го крепи и откъдето минават съдове и лимфни възли).
Анастомоза се извършва межу двата края на резецирания участък.
Тя може да бъде: страна към страна; край към страна и край към край.
Това се решава от оператора.
Може да се извърши с механичен ушивател или на ръка с прекъснат или продължителен шев.
При тумори, разположени в областта на преходът дебело – право черво и във високата част на ректума се извършва т.нар. ниска предна резекция.
Ниска предна резекция:
Отстраняване на сигмоидното и 2/3 от правото черво, заедно със съседната мастна тъкан и лимфни възли в нея (т.нар. тотална мезоректална ексцизия).
Установено е, че адекватното извършване на тотална мезоректална ексцизия намалява процента на локални рецидиви с над 50 %.
Операцията завършва с коло-ректо анастомоза (обикновено извършвана със механичен ушивател).
В случаи на много „ниска“ анастомоза е възможно да се изведе временна илеостома (чевро на коремната стена), която след около месец се връща обратно.
При тумори в най – крайният участък на ректума операцията заизбор е абдомино-перинеалната резекция по Майлс.
Абдомино-перинеална резекция по Майлс:
Отстраяване на целият ректален апарат, заедно със съседната мастна тъкан и лимфни възли.
При тази операция се извежда постянен анус претер (черво на коремната стена).
Много често след тази операция последва лъчетерапия.
Тя може да бъде предложена и преди оперативното лечение.